„ГОРОЖАНЕ”
Александр Ильич Гитович (1909-1966 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГРАЖДАНИ
Да, граждани ний сме. Ще пукнем под грохот трамваен,
но още сме живи. Догоре ти, старче, налей!
Ний пием и смеем се, криейки лошите тайни,
за всекиго – тайна, за нея да мислиш недей.
Настъпва час: празни са нощни кина и театри.
Спят крадли и просяци. Лудите в лудници спят.
И само в квартири на чалнали се психиатри
гори светлината – защото от мрак се боят.
В тъмата световна за много от тайните знаят.
Щом видят, че тъй беззащитен и слаб е човек,
че всичко руши се – мъжете по детски ридаят.
Не бой се, такива ти няма да видиш вовек.
Те граждани са. И дори да са тъжни и болни,
прикриват се. Виж ги, огледай се в тези води:
това са деца, запалянковци футболни, волни
поклонници са на спортисти и кинозвезди.
Такива сме всички – в салони, по път и по спирки.
Ти с нас си, приятелю, и ще те пазим от срам.
Бордеи, затвори и кръчми, и църкви, и циркове –
създадохме всичко и няма ти тук да си сам.
Ти с нас си – ти пий, нека утре главата те цепи.
Париж е планета, по орбита движи напред.
Когато сами сме – това са семейни завети.
Далеч сме от другите. С нас ще умре този ред.
* Литературна мистификация. Гитович представя стихотворението като превод от френския поет Анри Лакоста и доста по-късно признава, че е авторска творба и че Лакоста не съществува.
Ударения
ГРАЖДАНИ
Да, гра́ждани ни́й сме. Ште пу́кнем под гро́хот трамва́ен,
но о́ште сме жи́ви. Дого́ре ти, ста́рче, нале́й!
Ний пи́ем и сме́ем се, кри́ейки ло́шите та́йни,
за все́киго – та́йна, за не́я да ми́слиш неде́й.
Настъ́пва час: пра́зни са но́штни кина́ и теа́три.
Спят кра́дли и про́сяци. Лу́дите в лу́дници спя́т.
И са́мо в кварти́ри на ча́лнали се психиа́три
гори́ светлина́та – зашто́то от мра́к се боя́т.
В тъма́та свето́вна за мно́го от та́йните зна́ят.
Штом ви́дят, че тъ́й беззашти́тен и сла́б е чове́к,
че вси́чко руши́ се – мъже́те по де́тски рида́ят.
Не бо́й се, таки́ва ти ня́ма да ви́диш вове́к.
Те гра́ждани са. И дори́ да са тъ́жни и бо́лни,
прикри́ват се. Ви́ж ги, огле́дай се в те́зи води́:
това́ са деца́, запаля́нковци фу́тболни, во́лни
покло́нници са на спорти́сти и ки́нозвезди́.
Таки́ва сме вси́чки – в сало́ни, по пъ́т и по спи́рки.
Ти с на́с си, прия́телю, и ште те па́зим от сра́м.
Борде́и, затво́ри и кръ́чми, и цъ́ркви, и ци́ркове –
създа́дохме вси́чко и ня́ма ти ту́к да си са́м.
Ти с на́с си – ти пи́й, не́ка у́тре глава́та те це́пи.
Пари́ж е плане́та, по о́рбита дви́жи напре́д.
Кога́то сами́ сме – това́ са семе́йни заве́ти.
Дале́ч сме от дру́гите. С на́с ште умре́ то́зи ре́д.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Гитович
ГОРОЖАНЕ
Да, мы горожане. Мы сдохнем под грохот трамвая,
Но мы еще живы. Налей, старикашка, полней!
Мы пьем и смеемся, недобрые тайны скрывая, –
у каждого – тайна, и надо не думать о ней.
Есть время: пустеют ночные кино и театры.
Спят воры и нищие. Спят в сумасшедших домах.
И только в квартирах, где сходят с ума психиатры,
Горит еще свет – потому что им страшно впотьмах.
Уж эти-то знают про многие тайны на свете.
Когда до того беззащитен и слаб человек,
Что рушится все – и мужчины рыдают как дети.
Не бойся, такими ты их не увидишь вовек.
Они горожане. И если бывает им больно –
Ты днем не заметишь. Попробуй взгляни, оглянись:
Ведь это же дети, болельщики матчей футбольных,
Любители гонок, поклонники киноактрис.
Такие мы все – от салона и до жывопырки.
Ты с нами, дружок, мы в обиду тебя не дадим.
Бордели и тюрьмы, пивные, и церкви, и цирки –
Все создали мы, чтобы ты не остался один.
Ты с нами – так пей, чтоб наутро башка загудела.
Париж, как планета, летит по орбите вперед.
Когда мы одни – это наше семейное дело.
Других не касается. С нами оно и умрет.
---------------
Руският поет и преводач Александър Гитович (Александр Ильич Гитович) е роден на 1/14 март 1909 г. в гр. Смоленск. Първите си стихове печата през 1924 г. във в. „Рабочий путь” и в. „Юный товарищ”, от 1927 г. е член на местната асоциация на пролетарските писатели и на литературното сдружение „Смена”. Завършва географския факултет на Ленинградския държавен университет. През 1939 г. оглавява Обединението на младите поети при ленинградския дом на писателите. По време на Втората световна война работи във в. „На защиту Ленинграда”, военен кореспондент е на ленинградския и на волховския фронт, участва във войната с Япония. Превежда творби от китайски и корейски творци като Цюй Юан, Ли Бо, Ду Фу, Ван Вей, Мао Цзедун, Го Можо, Цао Чжи и др. Автор е на стихосбирките „Мы входим в Пишпек” (1931 г.), „Артполк” (1934 г.), „Стихи” (1934 г.), „Фронтовые стихи” (1943 г.), „Стихи военного корреспондента” (1947 г.), „Стихи о Корее” (1950), „Под звездами Азии” (1955 г.), „Дорога света” (1968 г.), на книгите с преводи „Из китайской и корейской поэзии” (1958 г.), „Лирика китайских классиков” (1962 г.) и др. Умира на 9 август 1966 г. в Ленинград.